Изказване на Държавния секретар на САЩ Хилари Родъм Клинтън на тема „Енергийната дипломация в 21 век”

ДЪРЖАВЕН ДЕПАРТАМЕНТ НА САЩ
Кабинет на говорителя
18 октомври 2012 г.


Джорджтаунски университет
Вашингтон, окръг Колумбия

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън: Благодаря ви. Чудесно е да съм отново тук в Джорджтаун и на едно от най-хубавите места не само във Вашингтон, но въобще, и да имам възможност да разговарям с вас по един въпрос, който определено ще формира бъдещето ни, както и да споделя някои мисли какво точно означава това.

Както каза деканът Ланкастър, аз съм част от този университет „по мъж”. (смях) Аз съм горда от този факт и съм много благодарна за изключителния принос на Факултета по международни отношения за Държавния департамент. Декан Ланкастър, всеки ден ние се обогатяваме от работата и научните разработки на този велик университет.

Така че аз дойдох тук не само защото младите хора имат такъв голям дял в енергийната ни политика на национално и международно ниво, но и защото всички ние трябва да работим заедно, за да намерим отговор на някои от предизвикателствата, които тя поставя. Енергетиката оказва влияние върху цялостната външна политика на САЩ. Тя е въпрос на национална сигурност и глобална стабилност. Тя е в сърцето на глобалната икономика.  Тя е също така въпрос на демокрация и човешки права. И тя е била един от моите основни приоритети в продължение на години, и особено през последните четири години в качеството ми на Държавен секретар, и със сигурност ще продължи да бъде такава и за следващия Държавен секретар.

Днес тук пред вас аз искам да говоря за големите промени, които се случват в енергетиката по целия свят и за това какво означават те за нас. Целите на Америка по отношение на енергийната ни сигурност и напредъка ни по други въпроси са от особена важност, затова накратко бих искала да очертая пред вас стъпките, които предприемаме, в опита ни да постигнем тези цели.

Но нека да започна отначало. Три са фундаменталните причини, поради които енергетиката е от голямо значение за американската външна политика. Първо, тя е в основата на геополитиката, защото в самата си същност тя е въпрос на богатство и сила, което означава, че може да бъде едновременно и източник на конфликти и възможност за сътрудничество. В интерес на САЩ е енергийните диспути да се разрешават така, че енергийните източници и пазари да останат стабилни през всички глобални кризи и да се гарантира, че държавите не използват енергийните си ресурси и близостта си до енергийните трасета като начин да накарат други държави да се подчинят на волята им или да извинят тяхното лошо поведение; и най-вече - да се гарантира, че достъпът до енергия на американските граждани е сигурен, надежден, финансово достъпен и устойчив.

Второ, енергетиката е от съществено значение, защото тя дава тласък на нашата икономика и допринася за управлението на околната среда в 21 век. По тази причина в наш интерес е да развиваме новите технологии и енергийни източници, особено възобновяемите, с цел да намалим замърсяването на околната среда, да диверсифицираме глобалните енергийни доставки, да създадем нови работни места и да обърнем внимание на реалната заплаха от промяна на климата.

И трето, енергетиката е играе ключова роля за икономическото развитие и политическата стабилност. И е в наш интерес да помогнем на тези 1,3 милиарда души по света, които нямат достъп до енергия. Вярваме, че колкото по-голям е достъпът им до енергия, толкова по-големи са възможностите им да започнат бизнес, да образоват децата си, да повишат доходите си, да станат част от глобалната икономика – всичко това е добро за тях, добро е и за нас. И понеже корупцията често е фактор за енергийна бедност и политическа нестабилност, ние имаме интерес да подкрепяме тези лидери, които инвестират своето национално енергийно богатство в своите икономики, а не в личното си забогатяване.

Това са въпросите, които искам да обсъдя с вас днес. Но преди това бързо ще добавя, че много от вас, особено студентите по история, ще забележат, че тези предизвикателства не са нови. Държавите са водели войни за природните богатства от векове. Човечеството винаги е търсело нови и по-добри източници на енергия. И все пак сега е време на дълбоки промени, което поражда сложни въпроси относно посоката, в която се движим.

Точно сега например се забелязва драматичен обрат, при който развиващите се страни консумират повече от световната енергия отколкото развитите страни. Енергийните нужди на Китай и Индия нарастват бързо, заедно с растящите им икономики. Нуждите от енергия се увеличават също и в Централна Азия и Южна Америка. Има подем в глобалните доставки на природен газ, което създава нови възможности за производителите на газ и намалява световната зависимост от нефт. Технологиите са се развили до такава степен, че сондиране за нефт и газ може да се извършва на места като Арктика и Южнокитайско море, което отваря нови възможности, но и поставя въпроси относно опазването на околната среда и понякога поражда напрежение.

Кой би спечелил от тези промени? Как можем да произведем енергията, която да задоволи растящите глобални нужди? Как можем да гарантираме, че институциите, които се грижеха за надеждното снабдяване на енергийните пазари през 20 век, като например Международната агенция по енергетика, създадена с помощта на САЩ след петролната криза от 70-те години на миналия век, ще продължат да работят надеждно и ефективно и през 21 век?
И освен това, разбира се, има промени и в нашата страна, които променят международната енергийна картина.  Много американци все още не разбират постиженията на Съединените щати.

Потреблението на възобновяема енергия от вятър и слънце се удвои последните четири години. Бързо се увеличава производството на нефт и природен газ. Новите стандарти в автомобилостроенето ще позволят да изминаваме двойно повече километри с галон бензин. За първи път ние въведохме стандарти за ефективност на горивото за камиони, микробуси и автобуси, които ще съкратят разходите. Това означава, че ще станем по-малко зависими от вноса на енергийни източници, което ще укрепи политическите и икономическите ни позиции и световния енергиен пазар.

Добре ни е известно, че енергетиката разпалва значителни дискусии в нашата страна, но от позицията си на Държавен секретар мога да кажа, че що се отнася до енергийните пазари, нашата страна не е и не може да бъде изолиран остров. Петролният пазар е глобален и в тази посока се движи и пазарът на природен газ, докато мрежите за пренос на електрическа енергия прехвърлят националните граници. Дори когато американците използват нефт, произведен изцяло в САЩ, цената на този нефт се определя в голяма степен от глобалния пазар. Така че защитата на нашата собствена енергийна сигурност изисква да постигаме напредък, както у дома, така и в чужбина. А това предполага лидерство от страна на Америка.

Тази седмица се навършва една година откакто в резултат на задълбочен стратегически преглед на дипломатическата служба и политиките за развитие, Държавният департамент създаде ново Бюро. То се нарича Бюро за енергийни ресурси и както декан Ланкастър каза е оглавявано от моя Специален пълномощник и координатор по международните енергийни отношения посланик Карлос Паскуал, който е тук днес. Бюрото ще управлява дипломатическите усиля на Държавния департамент в областта на енергетиката. В следващите седмици аз ще изпратя указания до всяко американско посолство по света, съдържащи инструкции за увеличаване на докладите по енергийни въпроси и за установяване на по-широки контакти с енергийни партньори от частния сектор.

Не искам да бъда разбрана погрешно: в миналото Държавният департамент също е провеждал дипломация, свързана с енергетиката – често значителна част от нея е била предизвикана от конкретни кризисни ситуации. Но никога не сме имали екип от експерти, посветени изцяло на намирането на креативни решения за различните проблеми и оползотворяване на възможностите. Сега имаме такъв екип. Това само по себе си е знак за един по-голям ангажимент от страна на Съединените щати да допринесат за формирането на глобалното енергийно бъдеще.

И между другото, декан Ланкастър, шестима от членовете на този енергиен екип към Държавния департамент са завършили Джорджтаунския университет и те са тук с мен сега. Така че – благодаря, Джорджтаун!  (аплодисменти) Това е безскрупулна реклама на дипломатическата служба и Държавния департамент. (смях)

Ние си сътрудничим с Департамента по енергетика, който формулира вътрешната енергийна политика и работи тясно с другите енергийни министерства по света. Националните лаборатории на Департамента по енергетиката използват най- съвременните иновационни технологии, а Департаментът разполага с огромен технически потенциал, който прилага в глобален мащаб.  Работата му, както в нашата страна, така и в чужбина, е от особена важност, защото колкото по-стабилна е нашата енергийна политика и колкото повече развиваме научна дейност и предоставяме техническа помощ на нашите партньори, в толкова по-добра позиция сме ние като правителство и разбира се, толкова по-голяма е ролята на Държавния департамент в очертаването на програма за постигане на дългосрочна стабилност, просперитет и мирно съжителство.

Ще кажа няколко думи за трите стълба на нашата глобална енергийна стратегия. Първо, по отношение на енергийната геополитика нашият фокус е върху енергийната дипломация. Част от работата на нашата енергийна дипломация е свързана с теми, познати от медийните заглавия.  Може би сте чели за разгорещените дебати относно териториалните претенции в Южнокитайско море. Защо мислите, че се случва това?  Има очаквания за наличието на съществени количества нефт и газ в непосредствена близост до страни с бързорастящи енергийни нужди. И разбирате защо на моменти ситуацията става доста напрегната. Ние подкрепяме усилията на самите страни да очертаят ясно начина, по който ще управляват тези потенциални ресурси, без да предизвикват конфликти.

Част от енергийната ни дипломация се фокусира върху отдалечени райони като Арктика, граница на непроучени нефтени и газови находища, и на потенциална екологична катастрофа. Топенето на ледниците открива нови възможности за сондажи, както и нови морски пътища, така че е важно да предприемем действия за определянето на основни правила, за да избегнем конфликти, свързани с тези ресурси, и да защитим крехката екосистема на Арктика. Ние работим за укрепването на Арктическия съвет, който включва всичките осем арктически държави, включително Съединените щати, така че Съветът да може да развива ефективно сътрудничество. Миналото лято посетих Тромсьо, над Арктическия кръг в Норвегия, където ще се базира новия секретариат на Арктическия съвет, за да обсъдя тези въпроси, които преди четири години не бяха толкова актуални, но днес се възприемат като все по-важни.

Друг акцент на енергийната ни дипломация е насърчаването на конкуренцията и предотвратяването на монополи. Помислете какво се случва в Европа. В продължение на десетилетия много европейски държави получаваха голяма част от природния газ чрез тръбопровод от една държава: Русия. Почти нямаше други източници. Но нещата вече са различни, отчасти поради увеличеното производство тук, в Съединените щати, и поради наличието на много повече природен газ на световния пазар. Освен това природен газ има в Каспийско море и в Централна Азия. Тези държави искат да го продават, а Европа иска да го купи. Но първо те трябва да изградят тръбопроводи. И това е целта на проекта, наречен Южен коридор, който ще пресича целия европейски континент. Съединените щати са активен партньор на всички участници в този проект с цел неговото успешно завършване.

Защо правим това? Ние искаме да видим растеж и силна икономика в тези държави, но го правим и защото смятаме, че енергийните монополи създават рискове. Навсякъде по света, когато една държава е прекалено енергийно зависима от друга държава, това може да застраши нейната политическа и икономическа независимост. Тази зависимост може да направи страната уязвима за заплахи и натиск. Ето защо НАТО определи енергийната сигурност като основен проблем на сигурността на нашето време. Именно затова ние създадохме Съвета по енергетика САЩ - Европейски съюз, с цел задълбочаване на сътрудничеството в областта на стратегическите енергийни въпроси. Това не е само въпрос на търговска конкуренция, колкото и да е важен този аспект. Това е също въпрос на национална и международна сигурност.

Сигурността е също така в сърцето на може би най-важната инициатива на енергийната дипломация при администрацията на президента Обама. Сигурна съм, че знаете, че Съединените щати и Европейския съюз заедно с други единомислещи страни и Организацията на обединените нации (ООН), наложиха санкции на Иран като част от дву-пистовите ни дипломатически усилия да убедим или принудим Иран да спре стремежа си за придобиване на ядрено оръжие. Вие може би също така знаете, че основна цел на тези санкции е иранската петролна индустрия. Това, което може би не знаете, защото не е в заглавията на вестниците, е колко огромни дипломатически усилия се полагат, за да може тези санкции, първо, да бъдат приети и след това да бъдат наложени.

На първо място, трябваше да убедим потребителите на ирански петрол да спрат или значително да намалят закупуването му. В момент, когато търсенето на енергийни източници е голямо, много страни разбираемо бяха притеснени, че ограничението на доставките ще ги постави в много трудно положение.

В същото време се свързвахме с други големи производители на петрол, насърчавайки ги да увеличат производството си, така че държавите вносителки да имат достъп до алтернативни източници на петрол. Помогна ни и фактът, че тук, в Съединените щати, производството на петрол нарасна с близо 700 000 барела на ден. По този начин ние демонстрирахме ползите от диверсификацията на енергийните доставки като въпрос на национална сигурност.

Този подход вече даде резултати. ЕС наложи петролно ембарго през юли и разполагаме с доказателства, че всеки един от вносителите на ирански петрол или значително е намалил, или напълно е прекратил закупуването му от Иран. Успяхме да окажем безпрецедентен икономически натиск върху Иран, като в същото време максимално облекчихме неприятните последици върху останалата част на света.

Тази стратегия оказа влияние върху нашата работа и в други държави - например, Судан и Южен Судан, където добивът на петрол беше спрял и възобновяването му бе от значение, както за тях така и за САЩ. Икономиките на двете страни зависят от петрола. Сега голяма част от него се намира в новата държава Южен Судан. Но за да изнася нефт, Южен Судан се нуждае от тръбопроводи и пристанища, които Судан контролира. Двете страни не можеха да постигнат разбирателство относно средствата, които Южен Судан трябва плати на Судан, за да използва тази инфраструктура. Позициите им бяха толкова раздалечени, че компромисът изглеждаше невъзможен.  В този момент Съединените щати предприеха по-активни действия в подкрепа на Африканския съюз и ООН, за да се избегне повторното избухване на война между двете страни, да се помогне на двете държави да дадат тласък на своите икономики и да възстановят производството на петрол в един критичен за световните петролни доставки момент.

През август бях в Джуба, столицата на Южен Судан, за да призова страните да осъзнаят, че процент от нещо е по-добре, отколкото процент от нищо. Месец по-късно те подписаха споразумение за сътрудничество, което бе ратифицирано от парламентите на двете страни тази седмица. Сега ситуацията там все още е нестабилна и има много други проблеми, които тези страни трябва да решат помежду си. Но това е крачка напред и аз искам да поздравя двете страни за лидерското им мислене и смелост.

Ние също така работим усърдно в подкрепа на енергийния сектор на Ирак. През 2010 г. Ирак произвеждаше около 2,3 милиона барела петрол на ден. Днес Ирак произвежда 3,2 млн. барела на ден. Ирак сега е на второ място по производство на петрол в ОПЕК и вече изпреварва Иран. Това е голям успех за Ирак, за който заслуга имат и Държавният департамент и Департаментът по енергетика на САЩ. Ирак и САЩ работиха съвместно, за да откроят проблемите на иракската енергийна инфраструктура, да подобрят инвестиционните планове и да осигурят повече петрол на пазара. И няма съмнение, че увеличаването на иракското производство спомогна за стабилизирането на петролните пазари в този ключов момент и осигури основата за една по-силна икономика в полза на иракския народ.

Искам да спомена и едно друго предизвикателство, върху което нашата дипломация работи: управлението на трансграничните ресурси. Границите не винаги са ясно очертани, особено тези в морето. Как ще бъде развит този ресурс, ако се открият находища на нефт или газ в общ за две държави район, или в район, където границите са неточни? По-рано тази година, след дълги преговори, водени от Държавния департамент, САЩ и Мексико постигнаха първото по рода си споразумение за петролните и газови ресурси в Мексиканския залив, което скоро ще бъде внесено за одобрение в Конгреса. Споразумението ясно очертава начина, по който Съединените щати и Мексико ще управляват ресурсите, които пресичат нашите морски граници.

В допълнение към тези примери за енергийна дипломация, ние работим и по втория аспект на ангажиментите ни в тази сфера: прехода в енергийния сектор – чрез насърчаване намирането на нови енергийни решения, включително възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, с цел да отговорим на нарастващото търсене, да диверсифицираме енергийните доставки в световен мащаб и да вземем под внимание климатичните промени. Преходът към по-чиста енергия е от съществено значение за намаляването на въглеродните емисии в света и това е в основата на глобалната икономика на 21 век.

Но ние знаем много добре, че преходът в енергийния сектор не може да бъде задача само на правителствата. В следващите 25 години светът ще се нуждае от близо 15 трилиона долара инвестиции в производството и преноса на електричество. Правителствата могат и ще предоставят част от тези инвестиции, но по-голямата част от тези средства ще дойде от частния сектор. Това е не само голямо предизвикателство, но и огромна възможност. И аз искам да се уверя, че американските компании и техните служители участват в подобни проекти. В крайна сметка, американските компании са водещи в областта на енергетиката - лидери в сферата на възобновяемите енергийни източници, високотехнологичната енергийна инфраструктура от интелигентни мрежи, биоенергията, енергийната ефективност. През следващите десетилетия американските компании ще имат все повече възможности да развиват бизнеса си в световен мащаб, като по този начин ще създадат много нови работни места.

Правителствата могат да направят няколко неща за насърчаване на прехода в енергийния сектор, като например да демонстрират на гражданите ползите от енергийната ефективност и чистите технологии. Но може би най-важното нещо, което можем да направим, е да осъществим политики, които създават благоприятна среда за привличане на инвестиции и нови възможности за изграждането на мащабна инфраструктура.

В много части на Централна Америка и Африка, както и в Индия и Пакистан, Американската агенция за международно развитие (USAID) подкрепя програми за обучение, които помагат на енергийните фирми да стъпят на здрава търговска основа. Millennium Challenge Corporation договаря нови споразумения с няколко страни, които ще им помогнат да предприемат мащабни системни реформи в енергийния сектор. В условията на подходящ бизнес климат, агенции, като Export-Import Bank и Overseas Private Investment Corporation могат значително да допринесат за сключването на сделки, които ще засилят износа на САЩ.

Като пример, нека ви разкажа какво правим с нашите съседи в Латинска Америка. По-рано тази година на срещата на върха на Северна и Южна Америка, Колумбия стартира нова инициатива, заедно със Съединените щати, наречена Свързване на двете Америки 2022 (Connecting Americas 2022). Тя има за цел да се постигне повсеместен достъп до електричество до 2022 г. чрез свързването на електрическите мрежи в цялото полукълбо - от Канада до южния край на Чили - и удължаването на тази връзка до Карибите. Интерамериканската банка за развитие, Световната банка, всички страни-членки на Организацията на американските държави (OAS) се присъединиха към този проект. Той произтича от по-широка инициатива, наречена Партньорство в областта на енергетиката и климата на Северна и Южна Америка, която аз стартирах през 2010 г. и която предизвика вълна от новаторски партньорства в цялото полукълбо.

Свързване на електрическите мрежи ще ни помогне да извлечем максимума от ресурсите в нашия регион. На пръв поглед изглежда просто, но ако една от страните разполага с излишно количество енергия, може да я продаде на съседната държава. Променливостта на климата в нашия регион означава, че ако в една страна се наблюдава силен дъждовен сезон, то тя може да изнася енергия от водноелектрически централи за съседна страна, която е в период на суша. Освен това, с нарастване на пазарите на електроенергия, можем да създадем икономии от мащаба, привличане на повече частни инвестиции, по-ниски капиталови разходи и в крайна сметка да намалим разходите за потребителите.

Тук си поставяме още една цел.  Тридесет и един милиона души на двата американски континента нямат достъп до надеждна и достъпна електроенергия. Това очевидно им пречи да постигнат напредък в много области. Така, че една от целите на Connect 2022 е да направим така, че тези 31 милиона души да имат достъп до електроенергия. Само чрез този проект ние насърчаваме енергийната ефективност и производството на възобновяема енергия, борим се с бедността, създаваме възможности за енергийни предприятия, включително и американски фирми, и формираме по-силни партньорски връзки с нашите съседи. Смятаме, че от това печелят всички.

Има и един друг аспект на политиката на прехода на енергийния сектор, който считам за важно да спомена. За да достигнем новото на ангажираност от страна на частния сектор, от което имаме нужда, трябва да осигурим равни условия на участие за всички компании. Но както добре знаете, в много краища по света, едва ли можем да говорим за равни условия. Някои държави сами определят количеството от националния ресурс, което може да се използва за производството на енергия или пък предоставят субсидии на националните си компании, за да им осигурят конкурентно предимство, а това представлява сериозно предизвикателство за американския бизнес.

Така че ежедневно, в много части от света, нашите дипломати водят истинска борба в името на американските компании и техните служители за преодоляването на икономически бариери и нелоялни практики. Този септември постигнахме значителен успех, когато страните членки на Организацията за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество се съгласиха да намалят митата на 54 основни екологични стоки, отваряйки по този начин пътя към увеличаване на търговския обмен в областта на зелените енергийни технологии.

Едновременно с дейността ни за прехода на енергийния сектор обаче трябва да обърнем сериозно внимание и на проблема с енергийната бедност, като това е третата област от нашата дейност, за която бих искала да говоря. Защото за тези 1.3 милиарда души по света, липсата на надежден достъп до устойчиви енергийни ресурси е въпрос на ежедневно предизвикателство и борба. Това също така противоречи на политиката за преход на енергийния сектор, защото тези хора използват дърва, въглища, животинска тор или какъвто друг ресурс имат на разположение за енергийните си нужди. Те използват дизелови генератори, а електричеството, произведено от тях, е възможно най-скъпото. Това са и най-замърсяващите видове енергийни източници, които вредят както на здравето на хората, така и на природата. Но не е нужно да бъде така. Разполагаме с технология и ноу-хау, които могат да помогнат на хората да направят бърз преход към енергия, която е не само надеждна и достъпна, но и чиста и ефективна. Така че преходът на енергийния сектор и елиминирането на енергийната бедност вървят ръка за ръка.  

Организацията на обединените нации стартира една своя инициатива под наслов „Устойчива енергия за всички”, която цели три неща—да осигури всеобщ достъп до модерни енергийни технологии до 2030 година; да удвои темпото на напредък в световен мащаб в областта на енергийната ефективност и да удвои дела на възобновяемата енергия в световния енергиен микс. Тази година компании и агенции за развитие съвместно обещаха да отделят повече от 50 милиарда долара за финансирането на проекти за устойчива енергия, ако - и това е едно голямо ако - правителствата създадат подходяща бизнес среда за тяхното осъществяване. По този начин повече от 60 страни от Африка, Азия и Латинска Америка поставиха началото на свои планове за действие, чрез които да привлекат на своя пазар инвеститори в областта на енергетиката. Тези инвестиции ще намалят високите цени на енергията, които много бедни хора плащат днес, ще увеличат достъпа до устойчива енергия и ще отворят нови пазари за американския бизнес. Съединените щати имат още една инициатива, която цели справянето с вредните последствия от енергийната бедност - готварските печки. Близо три милиарда души, съставляващи почти половината от населението на Земята, нямат достъп до модерни технологии за готвене. Те използват огън, често пъти вътре в самите домове, което води до замърсяване на въздуха с токсични вещества и до смъртта на близо два милиона души годишно, повечето от които са жени и деца. Замислете се върху това - милиони хора умират заради липсата на нещо толкова просто, обикновено и жизненоважно за тяхното оцеляване като готварската печка. Преди три години поставих началото на Световния алианс за енергийно чисти готварски печки, който си сътрудничи с фондации, частни компании и правителства, за да осигури готварски печки на 100 милиона домакинства по света до края на това десетилетие. 

Не на последно място ние сме съсредоточили усилията си върху един ключов фактор, допринасящ, както за енергийната бедност, така и за политическата нестабилност, а именно, лошото държавно управление. Опитът ни показва една много демотивираща тенденция. Държави, богати на енергийни ресурси, често пъти са по-малко демократични, по-нестабилни икономически и по-размирни във вътрешно-политическо отношение. Има много по-голяма вероятност такива държави да бъдат управлявани от диктатори, като петролът дава смелост на тези диктатори да разпалват конфликти с други държави. Този феномен често пъти е наричан „проклятието на природните ресурси.” Но проблемът не се корени в самите ресурси, а в алчността. Ресурсите могат да бъдат използвани за изграждането на едно по-добро бъдеще за държавата, но само ако се използват по подходящ начин и за подходящи цели. Така че ние трябва да се постараем да развалим „проклятието на природните ресурси”, най-вече сега, когато можем да бъдем сигурни, че нуждата от енергийни ресурси ще превърне още развиващи се страни в износителки на петрол.

Някои от държавите, които наскоро откриха свои петролни залежи, включват Либерия, Сиера Леоне и Мозамбик. Неотдавна тези страни бяха въвлечени в смъртоносни конфликти. Политическата обстановка в тях все още е деликатна, така че те имат нужда от подкрепа, за да се гарантира, че техните енергийни ресурси няма да допринесат за още страдания и проблеми, а само за доброто на тези страни. Съединените щати си сътрудничат с осем нови страни производителки на газ и нефт, за да им помогне в поставянето на основите на добро управление,  като това включва управлението на политическите институции, прозрачни финанси и ефективни законови и регулаторни рамки. В Уганда, например, помагаме на правителството да приеме силни закони и регулаторни изисквания за опазване на околната среда, защото разработването на петролни и газови находища става в райони с чувствителна екологична среда.

Също така увеличихме подкрепата си за Инициативата за прозрачност в добивните индустрии, която е международна програма, популяризираща значението на прозрачността и отчетността в петролния, газовия и въгледобивния сектор.  Преди една година президентът Обама заяви, че Съединените щати се присъединяват към тази организация, за да дадат ясен сигнал за подкрепа на нейната кауза, като ние сме едва втората развита държава, която е направила това до този момент. А чрез поправката Кардин-Лугар Съединените щати стават първата държава в света, която изисква от своите компании, работещи в добивния сектор, да разкриват публично всички плащания към правителствата по целия свят, като това изискване е важна стъпка в борбата с корупцията.

Така че посредством всички тези инициативи, започвайки с усилията ни да намерим разрешение на енергийни спорове и завършвайки със засиленото ни сътрудничество с нашите съседи да разширим достъпа до електроенергия, ние изпращаме следното послание - Съединените щати са убедени, че енергията във всички нейни форми ще продължи да бъде една от водещите теми на 21 век. И ние променяме нашата външна политика, за да отразим това.

Живеем във време на дълбока промяна. Държави, които никога не са били крупни потребители на енергия, сега са такива. Държави, които разчитаха на други държави за своите енергийни нужди, сега са производителки на енергия. Как това ще промени световните събития? Кой ще спечели и кой ще загуби от това? Как това ще се отрази на климата, на икономическото благосъстояние на хората, на стабилността на младите демокрации? Все още не знаем. Отговорите на тези въпроси в момента се пишат и ние възнамеряваме да играем основна роля в този процес. Ние нямаме друг избор, освен да бъдем ангажирани във всяка точка на света. Бъдещата сигурност и просперитет на нашата страна и на останалия свят зависят от намирането на баланс и всички ние, най-вече всички вие, които присъствате тук днес, ще имате роля в този процес.

Така че каквото и да учите тук в Джорджтаун, аз се надявам, че ще продължите да следите този проблем и дори ще обмислите сериозно да се ангажирате лично с него, защото проблемите, които накратко описах, ще стават все по-належащи в идните години и ние ще имаме нужда от възможно най-голям брой умни хора за тяхното разрешаване. Ще имаме нужда от най-големите умове на нашата нация, от най-талантливите държавни служители, от най-иновативните предприемачи и от милиони отдадени граждани. Но аз вярвам, че ние можем да отговорим на предизвикателството, че можем, работейки заедно, да осигурим по-добро бъдеще, що се касае до достъпа до енергия и енергийната устойчивост. А бъдеще, което отговаря на тези две условия, е по-достойно и предоставя повече възможности за всички и ще опази планетата, на която всички ние живеем.

Много ви благодаря.  (Аплодисменти)